Различен и внимателен подход към всеки
Всяко дете е различно и има своята индивидуалност и идентичност. Именно поради това подходът трябва да е различен и изключително внимателен.
Редица родители се колебаят отоносно това дали да присъстват в кабинета по време на лечението. Подходящо е те да могат да подкрепят децата си по време на манипулациите. Те трябва да окуражават децата си. Дългите разговори между стоматолога и родителите в кабинета трябва да се избягват, защото влияят върху възможността на детето да сътрудничи. По време на лечението родителите трябва да запазят тишина, като същевременно и да напомнят на детето за присъствието си (чрез държането на ръчичка или дори крачето на детето), но все пак позволявайки на стоматолога да контролира поведението, да изисква съгласие, да наблюдава позата или да провокира разговор. Няма нищо по-обезкуражаващо от това родителят да не може да устои на изкушението и непрекъснато да повтаря всяка молба или коментар, направен от стоматолога. Скоро след това вниманието на детето се губи и то започва да реагира само на командите на родителя.
При всяка визита трябва да се даде възможност на детето да се запознае със стоматолгичния кабинет, инструментариума и стоматологичния екип. По този начин се намаляват до минимум страховите реакции.
Необходими са филми и видеоматериали, за да се изгради един приятен модел за стоматологично лечение у младите пациенти. В деня на посещението или в предишни визити малкият пациент трябва да изгледа материала.
Когато има братя или сестри, които с радост сътрудничат при стоматологично лечение, то те могат да бъдат използвани като модел на поведение.
В първите посещения трябва да се започне лечението с интервенции и процедури, които не предизвикват страх у детето (например полиране на зъбите). Много е важно в края на посещението да се даде информация на детето какво ще се прави на следващото посещение. Така се предотвратява появата на страхови защитни реакции у детето.
Темпото на стоматологичните процедури трябва да е в зависимост от това как е настроен пациентът, така че нито да се избързва, нито да му доскучава.
