Успешно съвременно лечение с импланти – Част II

Предварителните изследвания

Те са въпрос на преценка на имплантолога. При денталните лекари има една тенденция към презастраховане и назначаване на прекалено много изследвания. Необходимо е да се намери точният баланс между нужните изследвания и добрия клиничен резултат. Задължително е да има панорамна рентгенова снимка – с това се започва. След това по преценка на имплантолога, може да се наложи да се направи и скенер на челюстната кост. Но това не винаги е задължително. Ако пациентът има придружаващи заболявания, е редно те да бъдат проконтролирани. Примерно, трябва да се видят референтни стойности на кръвната картина – кръвна захар, клетки от червения и белия кръвен ред и т.н. – съвсем базови изследвания.

Приемането на имплантите от организма

Имплантът не предизвиква имунна реакция от организма, тъй като той е индиферентен – титанът е индиферентен – т.е. организмът не го разпознава като антиген – чуждо тяло. Неуспешната остеоинтеграция се дължи на различни фактори. Водещ след тях е биологията на тъканите. Имаме епителна тъкан, която е венецът и съединителна тъкан, която е костта. Тези тъкани заздравяват различно бързо. Епителната тъкан – венецът заздравява доста по-бързо – за около две седмици, а костта за около 30-40 дни. В процеса на заздравяване заздравяващата тъкан произвежда млади клетки. Понякота клетките на венеца минават между импланта и костта и се получава така, че имплантът няма връзка с костта и е “тапициран” от венеца – това е т.н. отхвърляне на импланта. Но тук не става въпрос за отхвърляне под формата на имунна реакция, както примерно при трансплантиран бъбрек или сърце, а за природа и скорост на заздравяване на тъканите. Нормална практика в този случай е неуспешният имплант да се остстрани. Практика при нас е той да се реинплантира за сметка на клиниката. До момента аз не съм имал случай, който да не е доведен до успешен край – т.е. това, което е планирано в началото на лечението, да не бъде завършено. Страхът от недостатъчен обем кост и костна загуба също вече е неоснователен, тъй като технологиите са достатъчно напреднали и имплантологията в днешно време разполага с огромни възможности относно увеличаването на костния обем. Там, където няма достатъчно кост, тя може да бъде създадена. Неправилно е да се говори за присаждане на кост, защото процесът е съвсем друг. Реално медицинският термин е създаване на биологично пространство, в което организмът сам образува кост, т.е. ние не присаждаме кост от някъде, а използваме различни методики и създаваме условия, така че организмът сам да образува кост в зоната, където тя е загубена. Това е правилната терминология.

Чувствителност на пациента към импланти

Връзката на импланта с костта е дори много по-здрава, отколкото на естествения зъб с костта, така че чувствителност на пациента за силата на стискане на зъбите след поставяне на имплант не е повишена. Като цяло стискането на зъбите е рефлекторен акт и контролът над него, освен от усещането за натиск от самия зъб, идва и от дъвкателните мускули. Навикът за дъвчене не е загубен, така че обикновено проблем под формата на прекалено силно стискане на зъбите при хранене, не съществува. Изключително важно е обаче как ще бъде направена протетичната конструкция, как ще бъдат възстановени дъвкателните равнини, контактите между горните и долните зъби – това са нещата, които имат значение за дългосрочността на резултата.

Възстановителен период

Той зависи от конкретния клиничен случай, от обема на операцията – от това дали има достатъчно кост, дали трябва да се прави и процедура по увеличаване на костта и т.н. Съвсем нова тенденция е да се търсят начини и по-прости методики за лечение. Т.е. тези героични операции, които са правени преди 20-25 години от първите имплантолози, все повече остават във времето като история и в момента имаме доста сериозни възможности за опростяване на оперативните методики и средства за оптимален резултат – компромис между оперативна травма и краен резултат.

Необходими ли са болнични

Ако на някой пациент трябва да бъдат поставени 12 или 20 импланта, ясно е, че 3-4 дни след операцията той ще има оток на лицето. Водещият проблем за пациента след поставяне на импланта е именно отокът, а не болката. Защото първо – болката е слаба и второ – тя лесно се контролира с обезболяващи. Отокът изчезва за 3-4 дни, така че след това пациенът вече може да функционира напълно спокойно и да се върне към нормалния си ритъм на живот. Операцията е въпрос на планиране и понякога, разбира се, се налага да се отсъства от работа за ден-два.

Водещите технологии в имплантологията

Най-напрадничавите технологии идват от САЩ. В Европа, разбира се, имплантологията също е на доста добро ниво и също се правят научни открития и разработки, има много центрове и институти, които правят реална наука и реални изследвания, и допринасят за развитието на стоматологията като цяло и на имплантологията като дял от нея. Технологично обаче водещи наистина са Съединените щати.

Какви импланти трябва да търсим

Какъв имплант да изберем за своето лечение – това трябва да е по-препоръка на имплантолога. В България се наложи като тенденция имплантологът да е и вносител на системата импланти. Лично, според мен, правилната позиция е търговската част да бъде разделена от клиничната. В нашата клиника ние работим с няколко системи импланти и на практика аз мога да поставя всяка една от тях. Пациентът би трябвало да се интересува от това какви са възможните недостатъци на системата импланти, но основно имплантологът би трябвало да разполага с професионалната имформация и да знае кой би бил най-подходящият за всеки конкретен случай имплант. Има около 5-6 системи импланти, които са надеждни и могат да предложат разрешаване на всеки клиничан случай. Има и такива, които са по-ограничени като възможности за разрешаване на всички клинични случаи и не предлагат целия набор от нужния дизайн на импланта, протетичните настройки и т.н. Разликите в системите импланти не са в това дали имплантът ще заздравее. На практика в момента всички системи предлагат достатъчно добра повърхност на импланта, така че костта да се свърже към нея. Разликите в имплантите са на друго ниво – протетичните настройки (това е втората част на импланта, върху която се прави
коронката), качеството на връзките между тях и импланта – все неща, които професионалистът би трябвало да знае – т.е. отново опираме до коректността на лекуващия. Не мога да кажа, че трябва да бъде предпочетена американска или европейска система, има една много добра американска система, има и няколко много добри европейски системи.

Животът и здравето са едни

Затова и препоръката ми към пациентите е да търсят и да се стремят да получат възможно най-качественото медицинско лечение! Българският пациент може да бъде спокоен, ако направи достатъчно добро проучване и избере правилния професионалист, в зависимост от професионалната му квалификация и методиката, която той предлага. Не е нужно да пътува където и да е по света, за да се лекува. В България вече има достатъчно професионалисти в областта на денталната имплантология, които могат да предложат качествено съвременно лечение.

Прочетете как да направите правилния избор между
зъбни импланти и мостове.