Имедиатното имплантиране: най–доброто решение за осигуряване на добър естетичен ефект
Ползата от имедиатно имплантиране с цел запазване на естетиката.
Според Adell и сътрудници и Branemark и сътр. едно от изискванията за осъществяване на остеоинтеграция е отложеното натоварване на имплантите. Стриктният хирургичен протокол изисква период на заздравяване от 3 до 6 месеца, през който се осъществява интеграцията между титановия имплант и костта. Този период без оклузално напрежение се постига след поставянето на импланта субпериостално, изцяло под меките тъкани и осигуряването на зарастването на хирургичната рана без да се упражнява дъвкателно налягане директно върху импланта. Ако пациента е изцяло обеззъбен, то се препоръчва период от 2 седмици преди поставянето на подвижната протеза. Когато този протокол се следва той води до висок процент на успеваемост.
За много изцяло обеззъбени пациенти, които носят тотални протези и им предстои имплантологично лечение, периода без протези за 2 седмици след хирургичният етап е необходимото неудобство. Докато напоследък през 3-6 месечният период на заздравяване единствената възможност за пациентите беше носенето на тотални снемаеми протезни конструкции, Schnittman и сътр. описаха техника която премахва нуждата от носенето на снемаеми конструкции. Протокола на имедиатно натоварване който те разглеждат, позволява пациента да носи временна фиксирана частична протеза, без да се застрашава дълготрайният успех на цялостната конструкция.
Имедиатното имплантиране в пресни екстракционни рани има няколко показания. Едно от задължителните условия е те да се натоварят с временни пластмасови корони върху които да няма упражнено оклузално налягане. Установено е, че при оклузално натоварване и имедиатно имплантиране се наблюдава микроподвижност на импланта, дори и да е постигната голяма първична стабилност. Тази микроподвижност резултира в създаване на предпоставки за образуване на фиброзна тъкан около импланта и смущаване на процеса на остеоинтеграция.
Показания за имедиатно имплантиране в пресни екстракционни рани често има при пациенти загубили един или няколко зъба във фронтален участък. При тях психологическата травма е голяма поради невъзможността от изява в обществото и притеснението от силно влошеният им външен вид. При тези пациенти възможностите за лечение са ограничени в носенето на подвижна протезна конструкция тип местопазител, до зарастване на раната на извадените зъби или пристъпване към имедиатно имплантиране в пресните екстракционни рани и натоварване на имплантите с временни коронки.
Съобразявайки проучванията за колапса на алвеолата след екстракция лесно стигаме до извода, че за да се постигне добро ниво на естетика и да се ограничи загубата на меки и твърди тъкани във видимият вестибуларен участък единственият избор е имедиатното имплантиране в пресните екстракционни рани. Натоварването на импланти с временни коронки може да се извърши при постигната достатъчна първична стабилност на импланта в процеса на имплнатиране.
Имедиатното имплантиране е често най-добрият избор когато се стремим към естетика и комфорт на пациента. Проведените проучвания безусловно доказват ползата от имедиатно имплантиране с цел запазване на естетиката във фронталните участъци и предотвратяване колапса на алвеолата. Когато е проведено съобразно изискванията, имедиатното имплантиране дава предсказуеми естетични и функционални резултати.
Тези проучвания водят също и до заключението, че винтови титанови импланти могат да се натоварят имедиатно, за да поддържат временна конструкция при изцяло обеззъбени дъги, по време на 4-6 месечния период на остеоинтеграция. Протокола по късно натоварване на имплантите все още остава най-добрия избор за план за лечение, но за определени случаи, имедиатното натоварване на множество импланти шинирани заедно в зъбната дъга може да се окаже ценно допълнение към имплантологичната терапия.
Прочетете как да направите правилния избор между
коронки и фасети.
