Кървене около зъбен имплант, подут венец, неприятен вкус или усещане за разклащане. Подобни симптоми естествено предизвикват тревога, особено когато вече сте преминали през продължително лечение и сте вярвали, че проблемът е останал зад вас. 

Първото, което трябва да знаете, е, че възпалението не означава автоматично загуба на импланта. Понякога процесът е ограничен в меките тъкани и може да бъде овладян без увреждане на костта. В други случаи възпалението вече е достигнало костното легло и изисква по-задълбочено лечение. 

В този момент най-важният въпрос не е единствено дали имплантът може да остане. Трябва да установим какво се случва с костта около него и как да съхраним възможно най-голяма част от нейната архитектура. Имплантът може да бъде заменен. Загубената кост се възстановява по-трудно и изисква време, прецизно планиране и хирургичен опит. 

Какво представлява периимплантитът? 

Периимплантитът е възпалително заболяване на тъканите около зъбен имплант, при което освен възпаление на меките тъкани се наблюдава и прогресираща загуба на поддържащата кост. 

Основна роля в развитието му има бактериалният биофилм. Заболяването обаче рядко може да бъде обяснено само с една причина. Значение могат да имат предходен пародонтит, труднодостъпната за почистване протетична конструкция, остатъчен цимент, позицията на импланта, недостатъчната дебелина на костта и меките тъкани, тютюнопушенето и липсата на регулярно професионално проследяване. 

Когато обсъждаме периимплантит и зъбни импланти, не търсим виновен. Търсим биологичната и механичната причина, която поддържа възпалението, за да определим дали имплантът има надеждна прогноза и как можем да защитим костта около него. 

Мукозит или периимплантит? 

Периимплантният мукозит е възпаление, ограничено в меките тъкани около импланта. Венецът може да бъде зачервен, подут, чувствителен и да кърви при миене или внимателно сондиране. При мукозита обаче няма прогресираща загуба на поддържащата кост. 

Това състояние се определя като потенциално обратимо. При професионално почистване, отстраняване на локалните дразнители и подобряване на ежедневната грижа възпалението може да бъде овладяно, преди да достигне костта. 

При периимплантита вече има костна загуба. В този смисъл процесът не може да бъде обърнат само с вода за уста, по-добро миене или стандартно почистване. Заболяването може да бъде спряно, а при подходящи костни дефекти да се обсъди реконструктивна хирургия. Веднъж загубената кост обаче невинаги може да бъде възстановена напълно. 

Разликата между двете състояния не може да се установи само по външния вид на венеца. Необходими са клиничен преглед, сондиране и образно изследване на костните нива. 

Защо възпалението около импланта може да напредва по-бързо? 

Естественият зъб е заобиколен от периодонциум. Част от него е периодонталният лигамент, който свързва корена на зъба с алвеоларната кост. Колагеновите влакна се вплитат в кореновата повърхност и заедно с богатото кръвоснабдяване участват в изграждането на естествена защитна бариера. 

Зъбният имплант няма периодонциум в същия анатомичен смисъл. Той се свързва директно с костта чрез остеоинтеграция. Колагеновите влакна в меките тъкани около него са разположени предимно успоредно или циркулярно спрямо имплантната повърхност, вместо да се вплитат в нея. 

Тази различна защитна организация не означава, че периимплантитът задължително напредва по-бързо при всеки пациент. При активна инфекция обаче възпалителната лезия може да се разпространи от меките тъкани към поддържащата кост, като прогресията понякога е ускорена или нелинейна и може да протича без силна болка. 

Какви са симптомите на периимплантит? 

Един от най-ранните признаци е кървене около зъбния имплант при миене, използване на интердентална четка или хранене. Венецът може да изглежда по-зачервен, тъмночервен или подут. Възможни са чувствителност, неприятен вкус, лош мирис и отделяне на секрет. 

При отдръпване на меките тъкани може да се оголи част от импланта или да се покажат неговите резби. Друг предупредителен симптом е усещането, че короната или самият имплант се движат. 

Болката не е задължителна. Периимплантитът може да напредва почти безболезнено, поради което липсата на дискомфорт не доказва, че костта е здрава. 

Важно е да разграничим и възпаление на венец около зъб от възпаление на венеца при имплант. Естественият зъб и имплантът имат различна връзка с поддържащите тъкани, затова диагностиката и лечението не са напълно еднакви. 

Разклатен имплант: какво се прави? 

Ако усещате движение, е необходим преглед възможно най-скоро. Това не означава непременно, че се е разклатил самият имплант. Понякога подвижна е короната, надстройката или фиксиращият винт, докато имплантното тяло остава стабилно в костта. Това е механично усложнение, което има различно лечение. 

Когато се движи самият имплант, вероятно е загубена част или цялата връзка между него и костта. В такъв случай имплантът обикновено не може да бъде стабилизиран чрез затягане или повърхностно почистване. 

Продължителното движение и възпаление могат да разрушат още от оставащата кост. Затова при истински разклатен имплант целта е той да бъде отстранен по максимално щадящ начин, преди костният дефект да стане по-голям и по-труден за възстановяване. 

Периимплантит и рентген: какво показва образното изследване? 

Диагностиката започва с подробен клиничен преглед. Оценяват се кървенето при внимателно сондиране, наличието на секрет, дълбочината около импланта, отдръпването на меките тъкани, подвижността и състоянието на протетичната конструкция. 

Рентгеновата снимка показва нивото на костта около импланта. Най-информативно е сравнението с по-ранно изследване, направено след поставянето на окончателната конструкция. Така може да се разграничи обичайното начално костно ремоделиране от последваща прогресираща загуба. 

При по-сложни случаи може да бъде необходима 3D диагностика с CBCT. Тя позволява да се оцени разположението на дефекта, състоянието на костните стени и отношението към съседни анатомични структури. Тази информация е особено важна при планиране на ревизионна хирургия, експлантация или костна аугментация. 

Образното изследване не се разглежда изолирано. Диагнозата се поставя чрез съпоставка между рентгеновата находка, клиничните показатели и историята на импланта. 

Периимплантит: лечение според състоянието на костта 

Не съществува един универсален протокол за лечение на периимплантит. Подходът зависи от това дали имплантът е стабилен, колко кост е загубена, каква е формата на дефекта и дали конструкцията позволява ефективно почистване. 

При периимплантен мукозит лечението обикновено е нехирургично. Извършва се професионално отстраняване на биофилма и натрупванията с инструменти, подходящи за работа около импланти. Проверява се за остатъчен цимент, недостъпни участъци и протетични контури, които задържат плака. Домашната грижа се адаптира към конкретната конструкция. 

При установен периимплантит нехирургичното лечение е важна начална стъпка, но не винаги осигурява достатъчен достъп до дълбокия костен дефект и засегнатата имплантна повърхност. Ако възпалението остане активно, може да бъде необходимо хирургично лечение. 

След осигуряване на директен достъп се отстранява възпалената гранулационна тъкан и се извършва деконтаминация на имплантната повърхност. Според формата на костния дефект хирургичният подход може да бъде резективен, реконструктивен или комбиниран. 

При стабилен имплант и подходящ вътрекостен дефект може да се обсъди костна регенерация с костозаместващ материал и при необходимост бариерна мембрана. Целта е да се овладее възпалението и да се създаде стабилна среда около импланта. Подобна процедура не може да гарантира пълно възстановяване на първоначалното костно ниво, затова прогнозата се определя индивидуално. 

Кога опитът за запазване на импланта застрашава костта? 

Не всеки имплант може или трябва да бъде запазен. Значителната костна загуба, подвижността, неблагоприятната позиция, счупването, повтарящото се възпаление или невъзможността за ефективна поддръжка могат да направят прогнозата непредвидима. 

В такива ситуации многократните опити за задържане на импланта могат да дадат на възпалителния процес още време да уврежда костта. Това би ограничило възможностите за последваща аугментация и поставяне на нов имплант. 

Затова в Medical Dent не оценяваме само дали имплантът физически може да остане. Оценяваме дали може да остане, без около него да продължава загубата на кост. Имплант, запазен за сметка на костното легло, не е успешен лечебен резултат. 

Ревизионно лечение в Medical Dent 

Ревизионната хирургия започва с анализ на целия клиничен случай. Д-р Бранимир Кирилов и екипът на Medical Dent оценяват стабилността и позицията на импланта, размера на костния дефект, състоянието на меките тъкани и възможностите за бъдещо възстановяване. 

Когато имплантът няма надеждна прогноза, лечението се насочва към запазване и реконструкция на костното легло. Протоколът включва щадяща експлантация, цялостна хирургична деконтаминация и костна аугментация. 

Щадяща експлантация 

Имплантът се отстранява по метод, съобразен с неговата позиция, стабилност и количеството останала кост. Целта е да се ограничи допълнителното увреждане на запазените костни стени. 

Това не е просто изваждане на титановия компонент. Начинът, по който се извършва експлантацията, може да има пряко значение за последващата регенерация. Колкото повече здрава кост бъде запазена, толкова по-добри са условията за възстановяване на дефекта. 

Цялостна хирургична деконтаминация 

След отстраняването на импланта костното легло се оглежда директно. Възпалената гранулационна тъкан и замърсените тъканни остатъци се отстраняват щателно. Зоната се почиства и деконтаминира, а запазените костни стени се оценяват внимателно. 

Деконтаминацията е основен етап от ревизионното лечение. Костен материал не бива просто да бъде поставен върху активен възпалителен процес. Първо трябва да бъде създадена биологично подходяща среда, в която тъканите могат да преминат към възстановяване. 

Вторична костна аугментация 

След овладяване на възпалителния процес се пристъпва към възстановяване на загубения костен обем. Изборът на техника и костен материал зависи от големината и формата на дефекта, броя на запазените костни стени и състоянието на меките тъкани. 

При някои случаи костната аугментация може да бъде извършена по време на същата хирургична интервенция. При други е по-разумно първо да се изчака оздравяването на зоната и реконструкцията да се проведе на следващ етап. 

Целта е да се възстановят височината, ширината и стабилността на костното легло в степен, която позволява надеждно бъдещо лечение. В зависимост от клиничния случай нов имплант може да бъде поставен още в същата процедура или на по-късен етап, след като костта е получила необходимото време за заздравяване и съзряване. 

Тук имплантът не е началото на лечебния план. Той е последната стъпка след възстановяването на основата. 

Периимплантитът не означава, че организмът „отхвърля“ импланта 

След неуспешно имплантологично лечение много пациенти чуват обяснението, че организмът им не е приел титана. Това създава страх, че никога повече няма да могат да имат импланти. 

Истинската свръхчувствителност към титан се смята за рядка. В широко цитирано клинично проучване честотата ѝ е оценена на около 0,6%, а по-новите научни обзори подчертават, че диагностицирането ѝ остава сложно. 

В повечето случаи периимплантитът е локален биологичен процес, при който взаимодействат бактериалният биофилм, костта, меките тъкани, позицията на импланта, протетичната конструкция и индивидуалните рискови фактори. 

Появата на периимплантит не бива да се възприема като лична вина. Това е биологично усложнение, което може да се развие под влияние на различни фактори, включително при полагана редовна грижа. Не означава непременно и че всяко следващо имплантологично лечение ще завърши по същия начин. Новият план трябва да започне с анализ на причините, овладяване на възпалението и възстановяване на стабилната костна основа. 

Кога да потърсите второ мнение? 

Второто експертно мнение е особено полезно, когато получавате коренно различни препоръки. Една клиника може да предлага почистване, друга незабавно изваждане, а трета поставяне на нов имплант без предварително възстановяване на костта. 

Различните планове невинаги означават, че единият лекар непременно греши. Те могат да се дължат на различна оценка на риска, костния дефект и дългосрочната прогноза. Важно е обаче всяка препоръка да бъде обоснована чрез клиничен преглед и подходяща образна диагностика. 

Потърсете второ мнение, ако възпалението продължава въпреки проведено лечение, имплантът се разклаща, костната загуба напредва или ви е предложена експлантация без ясно обяснение как ще бъде запазено и възстановено костното легло. 

Експертният преглед не е просто още една оферта. Той трябва да ви даде разбираем отговор на три въпроса: какво е състоянието на костта, има ли реална възможност имплантът да бъде запазен и какъв е планът, ако прогнозата му е неблагоприятна. 

Периимплантит: профилактика и дългосрочно проследяване 

Профилактиката на периимплантит започва още при планирането на лечението. Триизмерната позиция на импланта, наличният костен обем, качеството на меките тъкани и формата на бъдещата конструкция трябва да позволяват не само добра функция, но и ежедневно почистване. 

След поставянето на окончателната конструкция е важно да разполагаме с изходна рентгенова снимка и клинични измервания. При следващите прегледи търсим промени спрямо тази начална информация, вместо да оценяваме единствено моментния вид на венеца. 

Домашната грижа се определя според вида на възстановяването. Подходящите интердентални средства и техниката на почистване трябва да бъдат показани индивидуално. Честотата на професионалната поддръжка също се съобразява с риска, особено при предходен пародонтит, тютюнопушене или вече проведено лечение на периимплантит. 

Често задавани въпроси 

Кървенето около импланта означава ли периимплантит? 

Не непременно. Кървенето може да бъде признак на периимплантен мукозит без костна загуба. То обаче показва възпаление и не трябва да бъде пренебрегвано. Разграничението се прави чрез клиничен преглед и оценка на костното ниво. 

Може ли периимплантитът да се излекува без операция? 

При ранен процес и ограничена костна загуба нехирургичното лечение може да овладее възпалението. При дълбоки дефекти и недостъпна имплантна повърхност често е необходимо хирургично лечение. 

Трябва ли всеки засегнат имплант да бъде изваден? 

Не. Стабилният имплант може да бъде лекуван, ако количеството останала кост, формата на дефекта и позицията му позволяват предвидим резултат. Експлантация се обсъжда, когато запазването му би изложило костта на допълнителен риск. 

Може ли костта да бъде възстановена след отстраняване на импланта? 

В много случаи може да се извърши костна аугментация, но възможностите зависят от размера на дефекта, запазените костни стени, състоянието на меките тъкани и контрола на възпалението. 

Възможно ли е на същото място да бъде поставен нов имплант? 

Да, при подходящи условия. Преди това трябва да бъдат овладени възпалението и инфекцията и да се възстанови достатъчно стабилно костно легло. Моментът за ново имплантиране се определя индивидуално. 

Ранната диагностика разширява възможностите за лечение 

Усложнението около имплант не означава, че мястото е изгубено завинаги. Понякога имплантът може да бъде запазен. В други случаи най-разумното решение е неговото навременно отстраняване, преди възпалението да причини още по-голяма загуба на кост. 

Човешката биология има собствен ритъм. Стабилното лечение не започва с обещание за нов имплант, а с прецизна оценка на тъканите, контрол на възпалението и възстановяване на костната основа. 

Ако имате кървене, подуване, неприятен вкус или подвижност около зъбен имплант, не чакайте появата на силна болка. Запишете експертен преглед при д-р Бранимир Кирилов и екипа на Medical Dent в София за оценка на импланта и костното легло. 

Запишете час за експертен преглед и ревизионна оценка

Източници на информация 

European Federation of Periodontology: Peri-implant health, mucositis and peri-implantitis  

EFP: Clinical guideline for the treatment of peri-implant diseases  

Structure, biology and function of peri-implant soft tissues  

Titanium allergy in dental implant patients: clinical study  

Titanium hypersensitivity: systematic review and meta-analysis