Исория на стоматологията
Зъболечение съществува още от 7000 г. пр. Хр
Първите доказателства за съществуващо зъболечение са открити в долината на р. Инд и датират още от 7000 г. пр. Хр. Тази ранна форма на дентална медицина, при която са използвани техники за пробиване и почистване на зъбите, се е практикувала от специализирани в дейността хора. Възстановката на тези древни форми на зъболечение показва, че използваните методи са били надеждни и ефективни. В свещените книги на древна Индия са открити и наставления за изработване на четки за зъби от дърво и препоръки зъбите да се измиват с ароматни пасти, изготвени от стрити на прах растения.
В Шумерски текст от 5000 г. пр. Хр е описан “зъбен червей” като причина за появата на зъбен кариес. Доказателство за това вярване са били открити в древна Индия, Египет, Япония и Китай. „Легендата за червея” също е спомената и в съчиненията на Омир. Дори и през 14 век все още се насърчава вярата, че червей предизвика зъбния кариес.
Хирургическият папирус Едуин Смит се смяна за един от най-важните медицински текстове от Древен Египет.Това е един от най-старите образци за древна медицинска литература. Датиран е от 16 век пр.Хр. В него е описано лечението на няколко стоматологични заболявания. За облекчаване на болката древните египтяни практикували основно трепанация на черепа. Намерена е интересна находка, датираща от Новото Царство, на мъжки череп, по който се виждат две дупки. Всяко от тях е с дълбочина 5 mm и широчина 2 mm. Проектирани са на нивото на корените на зъбите и представляват доказателство за зъболекарско вмешателство в хода на болестта. Известни са много папируси с текстове на медицинска тематика. Един от най-запазените от тях днес се съхранява в библиотеката на Университета в Лайпциг. В него са описани заболявания на зъбите като пулпит, кариес, развалени и счупени зъби. Съдържа и рецепти за облекчаване на болката при зъбобол. През 1914 г. в погребална камера в Гиза е открит череп, два от зъбите на който са свързани помежду си с тел. Според специалисти това би могло да бъде предшественикът на съвременното шиниране, а според други вероятно тази техника е приложена за заздравяване на зъбите при балсамирането. Египтянинът Hesi-Re е наречен за пръв път с определението „зъболекар“. Египтяните са първите, които са подменяли липсващи зъби със златни. Това е видно от друга находка от 1952 г., представляваща три зъба, свързани със златна тел.
Древногръцките учени Хипократ и Аристотел описват устройството на зъба, лечение на изгнили зъби и заболяване на венците, извличане на зъбите с форцепс и използване на метални скоби за стабилизиране на зъбите и при фрактура на челюстите. Хипократ свързва заболяванията на зъбите и устната лигавица със заболяванията на стомаха, черния дроб и далака. Според някои източници първите зъбни мостове са открити при Етруските и датират от 700 г.пр.н.е.
В древен Китай за лечение на зъбите се е прилагала акупунктура.
За екстракция на зъб Гален (древноримски лекар и философ) е използвал прашковидна превръзка през брадата. Целзий си е служил с конци от косми, за да фиксира счупена долна челюст чрез връзване между зъбите.
През Средновековието в Европа наред с медицината и стоматологията преживява упадък. Арабската школа обаче развива някои методи за лечение и диагностика. В своята медицинска книга Хали Абаз препоръчва при зъбобол да се налива в отворената пулпа врящо масло. Авицена в своя „Канон на медицината” споменава за пръв път употребата на арсен като средство за радикално лечение на зъбите, а арабския лекар Скрапион описва броя на корените на зъбите.
Към манастирите в Европа се създават болници, някои от които стават медицински училища. През VІ-ти век в планината Монте Касино, Италия, е създадена първата манастирска болница, където монасите лекуват и болести на устната кухина.
По време на Средновековието и през целия 19-ти век стоматологията не е самостоятелна професия и стоматологичните манипулации са изпълнявали бръснари или общопрактикуващи лекари. Бръснарите се ограничавали основно до вадене на болни зъби с цел облекчаване на болката и премахване на хроничната инфекция.
По време на Ренесанса Амброаз Паре, който е основател на съвременната хирургия, прави първите описания на зъбни операции. През 1560 г. става първият извършил затваряне на перфорация на небцето с обтуратор. Благодарение на заслугите си се издига до „главен хирург на краля“.
В периода 18-ти – 20-ти век се отбелязва значителен възход в развитието на денталната медицина. Френският лекар Пиер Фошар се счита за основател на съвременното зъболечение. Заради труда си „Le chirurgien Dentiste“ Световната зъболекарска федерация му присъжда званието „баща на стоматологията“. Сред многото от неговите постижения са използването на зъбни протези, въвеждането на зъбни пломби за лечение на кариес и твърдението, че киселини като винената киселина са отговорни за проблемите със зъбите.
През 1711 г. е въведен восъка като отпечатъчен материал. През 1790 г. Джон Грийнууд създава първата крачна стоматологична машина, на базата на чекрък. През 1826 г. се появява амалгамата като материал за пломбиране.
През 1840 г. в Балтимор, САЩ, е създадено първото зъболекарско училище в света -„Baltimore College of Dentistry“. Първото зъболекарско училище в Европа е създадено през 1859 г. в Лондон, по-късно се откриват такива в Париж и Женева.
През 1844 г. Хорас Уелс пръв използва анестезия за обезболяване при зъбна екстракция.
През 1866 г. Lucy Taylor става първата жена, получила диплом за зъболекар.
През 1895 г. Вилхелм Рьонтген открива рентгеновите лъчи и в края на 19 век започва използването им в зъболекарските кабинети.
През XX век се извършват множество научни открития в областта на зъболечението. Внедряват се съвременни материали за зъбопротезиране, естетичните обтурации, поставя се началото на имплантологията и прочие. В основата на концепцията на съвременната стоматология стои денталното здраве като неразривна част от общото здраве.
