Финалните истории за конкурса Усмивки с история

Мили приятели! Дойде моментът и за вашите истории, изпълнени с вдъхновение и усмивки! 

Благодарим ви, че ни заредихте с толкова искрени позитивни емоции!

Както предварително бяхме обявили, от всички получени писма заедно с партньорите ни от списание Грация селектирахме шестте най-добри истории. Коя от тях да бъде краен победител ще определите Вие, като гласувате на www.graziaonline.bg. Избраната история ще бъде визуализирана на страниците ни с помощта на атрактивна фотосесия с участието на самата победителка. Финалистката ще получи и ваучер за стоматологично лечение в MEDICAL DENT на стойност 1000 лв.

Христина Лозанска – Пролетен дъжд

Последното нещо, което ме накара да се усмихна истински беше… пролетният дъжд. Случи се в началото на май, на нощна разходка из парка в Сандански. Изведнъж заваля. Нямаше къде да се скрия. Осъзнах, че единственото, което ми остава е да продължа разходката си докато капчиците дъжд галят лицето ми. Почувствах се като героиня от филм. Осъзнах колко е прекрасен животът, когато захвърлиш всички тревоги и притеснения и просто му се насладиш. И се усмихнах…

Боряна Михайлова – Случка в трамвая

Да се возиш в трамвай 22 в час пик е забавно! Сред малцината щастливци, успели да седнат на твърдите кожени седалки, бе и едно четиригодишно ангелче, с невероятно златни къдрици. Беше просто въпрос на време някоя баба да го забележи. И то на съвсем малко време: „О, на баба сладурчето!” – се чу в претъпкания трамвай. Липсата на отговор никога не обезкуражава възторжените възрастни хора и монолгът продължи с пълна сила: „На баба красавицата, толкова си хубава, сладуранка”. Детенцето продължаваше да мълчи отегчено и това мълчание сигурно щеше да продължи, ако от отсрещната страна не беше изстрелян въпрос: „Как се казваш, миличка?”. Това преля чашата и изведнъж в тишината се чу едно троснато „Момчил”… И тогава бабата се смълча. А трамваят избухна в смях.

Лили Табакова – Най-великото тайнство

Започнах да се усмихвам широко преди 12 месеца, когато разбрах , че се случва нещо важно в живота ми-за втори път. Първо чувствах леко неразположение и после разбрах, че в тялото ми расте друго човешко същество. Искаше ми се да крещя с цяло гърло, да полетя над земята, но…само се усмихвах загадъчно. Започнаха най- красивите промени… сияех. Очаквах голямото предизвикателство с усмивка. Усещах първите пориви на това тайнство скрито дълбоко в мен, символ на чудото, което се случва- новия живот. Изпитвах чувства, които са толкова красиви, че дори не можеш да ги назовеш или оприличиш.

И ето, че настъпи Великия момент – срещнаха се моята усмивка и неговия първи вик. Синът ми….

Забравих болката и неразположенията… С въодушевление разглеждах и се усмихвах на малкото човече. Гледах малките крачета… ръчички…пръстчета. Представях си как ще тича към мен с най-лъчезарна усмивка… Усещах,че това е смисълът.

Дори и днес се усмихвам на безсънните нощи и надвесвания над креватчето, когато чуя разтревожения му плач, усмихвам се когато погледите ни се срещат всеки път когато го кърмя, затварям очи и се усмихвам……защото аз съм майка. Нима има по -велико тайнство от това. …усмихвам се!

Диана Славова – Един прекрасен ден

Ден красив и слънчев, изпълнен с радост, топлина и ухание на свежест. Вдигам щорите, за да усетя ласките на слънчевите лъчи по кожата си. Поглеждам през отворения прозорец и се усмихвам. Из небето се реят птички и огласят с песните си земята. Примамена от всичко, излизам. Вървя по алеята, а около мен светът се къпе в красота. Оглеждам се и виждам усмивки, изписани по лицата на хората. Колко е красиво! Да виждаш красота и свежест, да вдишваш радост и спокойствие. Днес цялата природа релаксира. Босите ми крака усещат погалването на тревата под тях. Свивам ги и сядам на брега на морето. Днес и неговата песен е весела и опияняваща. Лягам на неговия бряг и отправям поглед към слънцето. Лъчите му са жарки, но галят кожата нежно и релаксиращо. Толкова много ми липсваше това усещане да се чувствам жива. До днес всички дни бяха еднакви, ала когато пожелаеш, можеш да ги разнообразиш. Достатъчно е само да се огледаш около себе си. Ще се учудиш колко красота и нежност те заобикаля. Ще се чувстваш щастлив и проблемите няма да те завладяват. Искаме да има повече такива дни, но това зависи изцяло от нас самите, защото ние сме тези, които определят как да живеем…

Елица Захариева – Слънчево жълто

Мен лично за последно успя да ме усмихне слънцето. И не като кодово наименование за някое гадже, ами като онова яркожълто нещо в синьото безоблачно небе. Като погледна през прозореца и виждам всичко обляно в светлина, и направо душата ми танцува! А като се замисля, че все по-слънчево ще става, и пак ще има безкрайни разходки в Борисовата, ще чакаме залеза на някоя пейка с бира в ръка и ще се смеем до припадък на наши си шеги, а вятърът ще носи от някъде аромата на пуканки и захарен памук… И после ще ни застигне безгрижното лято с плажното безвремие, посрещането на изгрева и топлият пясък между пръстите на краката… Е как да не се усмихне човек!

Илияна Лазарова – Цветница

Лилана се събуди от мобилния си. Нейна колежка й звънеше по случай празника. Това се повтаряше всяка година на Цветница. Всеки й подаряваше цвете, всеки й пожелаваше банални неща без дори да подозира, че тя мрази цветята… Лилана се пресегна и изключи телефона си. Искаше да отиде до Макдоналдс, да си поръча два бургера и огромна кола и да прочете своя вестник на спокойствие.

Влезе в заведението, поръча си и седна на една малка кръгла масичка. Разтвори вестника и зачете. Изведнъж вратата се отвори и набързо връхлетя млад господин, облечен в стилен черен костюм. Поръча два бургера и кола, измрънквайки, че мрази този празник, изпълнен с еуфория и цветя, взе поръчката си и се огледа. Заведението бе празно. Само една жена седеше на малката кръгла маса до прозореца. Младият мъж се приближи към нея и седна без да попита дали е свободно. След десет минути те си говореха разпалено и осъзнаха, че имат много общи неща – бяха поръчали едно и също, и двамата мразеха празника, въпреки че носеха имена на цветя …Мъжът предложи да прекарат деня си заедно. Това и направиха. След като похапнаха, те се разходиха-ходиха на кино, обикаляха безцелно улиците на София, а към края на деня полетяха с делтапланер. Това бе най-страхотният празник, който са имали през живота си. Цветница бе денят, в който те се запознаха. Цветница бе денят, в който те се влюбиха. Цветница бе денят на тяхната сватба и точно на Цветница се роди тяхната малка дъщеричка ….

Medical Dent

Свържи се с нас бързо и лесно!

Вярваме, че всеки зъб е сложен организъм и различните му проблеми изискват различни специалисти. 

Call Now Button