Show Menu

Финалните истории за конкурса Усмивки с история

Свържи се с нас бързо и лесно! Запази час
Онлайн консултация

Мили приятели! Дойде моментът и за вашите истории, изпълнени с вдъхновение и усмивки!    

Благодарим ви, че ни заредихте с толкова искрени позитивни емоции!


Както предварително бяхме обявили, от всички получени писма заедно с партньорите ни от списание Грация селектирахме шестте най-добри истории. Коя от тях да бъде краен победител ще определите Вие, като гласувате на www.graziaonline.bg. Избраната история ще бъде визуализирана на страниците ни с помощта на атрактивна фотосесия с участието на самата победителка. Финалистката ще получи и ваучер за стоматологично лечение в MEDICAL DENT на стойност 1000 лв.

Христина Лозанска - Пролетен дъжд

Последното нещо, което ме накара да се усмихна истински беше... пролетният дъжд. Случи се в началото на май, на нощна разходка из парка в Сандански. Изведнъж заваля. Нямаше къде да се скрия. Осъзнах, че единственото, което ми остава е да продължа разходката си докато капчиците дъжд галят лицето ми. Почувствах се като героиня от филм. Осъзнах колко е прекрасен животът, когато захвърлиш всички тревоги и притеснения и просто му се насладиш. И се усмихнах...

Боряна Михайлова – Случка в трамвая

Да се возиш в трамвай 22 в час пик е забавно! Сред малцината щастливци, успели да седнат на твърдите кожени седалки, бе и едно четиригодишно ангелче, с невероятно златни къдрици. Беше просто въпрос на време някоя баба да го забележи. И то на съвсем малко време: „О, на баба сладурчето!” – се чу в претъпкания трамвай. Липсата на отговор никога не обезкуражава възторжените възрастни хора и монолгът продължи с пълна сила: „На баба красавицата, толкова си хубава, сладуранка”. Детенцето продължаваше да мълчи отегчено и това мълчание сигурно щеше да продължи, ако от отсрещната страна не беше изстрелян въпрос: „Как се казваш, миличка?”. Това преля чашата и изведнъж в тишината се чу едно троснато „Момчил”... И тогава бабата се смълча. А трамваят избухна в смях.

Лили Табакова – Най-великото тайнство

Започнах да се усмихвам широко преди 12 месеца, когато разбрах , че се случва нещо важно в живота ми-за втори път. Първо чувствах леко неразположение и после разбрах, че в тялото ми расте друго човешко същество. Искаше ми се да крещя с цяло гърло, да полетя над земята, но...само се усмихвах загадъчно. Започнаха най- красивите промени... сияех. Очаквах голямото предизвикателство с усмивка. Усещах първите пориви на това тайнство скрито дълбоко в мен, символ на чудото, което се случва- новия живот. Изпитвах чувства, които са толкова красиви, че дори не можеш да ги назовеш или оприличиш.

И ето, че настъпи Великия момент – срещнаха се моята усмивка и неговия първи вик. Синът ми....

Забравих болката и неразположенията... С въодушевление разглеждах и се усмихвах на малкото човече. Гледах малките крачета... ръчички...пръстчета. Представях си как ще тича към мен с най-лъчезарна усмивка... Усещах,че това е смисълът.

Дори и днес се усмихвам на безсънните нощи и надвесвания над креватчето, когато чуя разтревожения му плач, усмихвам се когато погледите ни се срещат всеки път когато го кърмя, затварям очи и се усмихвам……защото аз съм майка. Нима има по -велико тайнство от това. ...усмихвам се!

Диана Славова – Един прекрасен ден

Ден красив и слънчев, изпълнен с радост, топлина и ухание на свежест. Вдигам щорите, за да усетя ласките на слънчевите лъчи по кожата си. Поглеждам през отворения прозорец и се усмихвам. Из небето се реят птички и огласят с песните си земята. Примамена от всичко, излизам. Вървя по алеята, а около мен светът се къпе в красота. Оглеждам се и виждам усмивки, изписани по лицата на хората. Колко е красиво! Да виждаш красота и свежест, да вдишваш радост и спокойствие. Днес цялата природа релаксира. Босите ми крака усещат погалването на тревата под тях. Свивам ги и сядам на брега на морето. Днес и неговата песен е весела и опияняваща. Лягам на неговия бряг и отправям поглед към слънцето. Лъчите му са жарки, но галят кожата нежно и релаксиращо. Толкова много ми липсваше това усещане да се чувствам жива. До днес всички дни бяха еднакви, ала когато пожелаеш, можеш да ги разнообразиш. Достатъчно е само да се огледаш около себе си. Ще се учудиш колко красота и нежност те заобикаля. Ще се чувстваш щастлив и проблемите няма да те завладяват. Искаме да има повече такива дни, но това зависи изцяло от нас самите, защото ние сме тези, които определят как да живеем...

Елица Захариева – Слънчево жълто

Мен лично за последно успя да ме усмихне слънцето. И не като кодово наименование за някое гадже, ами като онова яркожълто нещо в синьото безоблачно небе. Като погледна през прозореца и виждам всичко обляно в светлина, и направо душата ми танцува! А като се замисля, че все по-слънчево ще става, и пак ще има безкрайни разходки в Борисовата, ще чакаме залеза на някоя пейка с бира в ръка и ще се смеем до припадък на наши си шеги, а вятърът ще носи от някъде аромата на пуканки и захарен памук... И после ще ни застигне безгрижното лято с плажното безвремие, посрещането на изгрева и топлият пясък между пръстите на краката... Е как да не се усмихне човек!

Илияна Лазарова – Цветница

Лилана се събуди от мобилния си. Нейна колежка й звънеше по случай празника. Това се повтаряше всяка година на Цветница. Всеки й подаряваше цвете, всеки й пожелаваше банални неща без дори да подозира, че тя мрази цветята... Лилана се пресегна и изключи телефона си. Искаше да отиде до Макдоналдс, да си поръча два бургера и огромна кола и да прочете своя вестник на спокойствие.

Влезе в заведението, поръча си и седна на една малка кръгла масичка. Разтвори вестника и зачете. Изведнъж вратата се отвори и набързо връхлетя млад господин, облечен в стилен черен костюм. Поръча два бургера и кола, измрънквайки, че мрази този празник, изпълнен с еуфория и цветя, взе поръчката си и се огледа. Заведението бе празно. Само една жена седеше на малката кръгла маса до прозореца. Младият мъж се приближи към нея и седна без да попита дали е свободно. След десет минути те си говореха разпалено и осъзнаха, че имат много общи неща – бяха поръчали едно и също, и двамата мразеха празника, въпреки че носеха имена на цветя …Мъжът предложи да прекарат деня си заедно. Това и направиха. След като похапнаха, те се разходиха-ходиха на кино, обикаляха безцелно улиците на София, а към края на деня полетяха с делтапланер. Това бе най-страхотният празник, който са имали през живота си. Цветница бе денят, в който те се запознаха. Цветница бе денят, в който те се влюбиха. Цветница бе денят на тяхната сватба и точно на Цветница се роди тяхната малка дъщеричка ….

Medical Dent
Запази час за консултация сега!
Loading
Запази час за видео консултация сега! Онлайн консултация
Вижте още
Назад към "Новини"
Medical Dent

Дентален Център
MEDICAL DENT

1407 София,
бул. Джеймс Баучер 114

Open hours

Работно време

от Понеделник до Събота:
от 8:00 ч. до 18:00 ч.

При спешни случаи на ваше разположение има дежурен лекар.